Прогресивно данъчно облагане

Прогресивното данъчно облагане е един от основните инструменти за провеждане на прогресивни политики, насочени към намаляване на неравенствата в обществото, увеличаване на публичните блага и общественото благосъстояние. Прогресивният данък е вид данък, при който данъчната ставка расте заедно с данъчната основа. Такъв е данъкът върху доходите на физическите лица в България до края на 2007-ма година.

Терминът„прогресивен“ или нарастващ данък може да се използва за всеки вид данък. Прогресивно данъчно облагане често се прилага при данъците върху доходите на физическите лица, така хората с по-ниски доходи плащат по-нисък процент от този доход в сравнение с тези, които имат по-високи доходи. На противоположна логика са подчинени т. нар. регресивни или намаляващи данъци, където относителната данъчна ставка (тежест) намалява, докато възможността на физическото лице да плаща се увеличава.

Прогресивните данъци ограничават неравенствата в доходите между хората, които имат по-голяма възможност да плащат и тези, които нямат. Този вид данъчно облагане няма съществено отражение върху високодоходните групи в обществото, но осезателно повишава икономическата активност, както и потреблението сред групите с по-ниски доходи. Наред с това прогресивният данък има и редица други позитивни ефекти, включително повишен достъп до образователната система сред бедните и лицата в риск от социално изключване, подобряване на обществения ред и сигурността, повишаване на публичните инвестиции и обществените блага, които са достъпни за всички. Не на последно място, прогресивното данъчно облагане намалява и общите нива на противопоставяне между различните социални групи в обществото.

22 от 28 страни-членки на ЕС прилагат прогресивно данъчно облагане на доходите. Всички държави, в които е въведен т.нар. „плосък данък” са от Централна и Източна Европа: България (10%), Литва (15%), Унгария (16%), Румъния (16%), Естония (21%) и Латвия (23%).